Електронен речник на заинтересования

Електронният речник ще бъде попълван всеки месец с понятия, насочени към по-доброто разбиране на целите и мотивите на европейските политики в тяхната цялост, отношения, причинни връзки, технологични решения и процеси, закономерности, ценности.
В речника има само някои от подходите към понятията, не всичко за тях. Направен е с възможността да бъде редактиран и допълван. Съдържанието на речника не е авторско, а е формирано от различни източници, които ще бъдат посочвани и допълвани.



Субсидиарност

Принципът на субсидиарност е дефиниран в член 5 от Договора за Европейския съюз. Той има за цел да гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите и че се извършват постоянни проверки, за да се провери дали дадено действие на равнището на ЕС е обосновано в светлината на възможностите, съществуващи на национално, регионално и местно равнище.

По-конкретно става въпрос за принципа, където ЕС не предприема действия (с изключение на областите, които попадат в неговата изключителна компетенция), ако те не са по-ефективни от действията, предприемани на национално, регионално и местно равнище. Той е тясно свързан с принципа за пропорционалност, който изисква всяко действие на ЕС да не превишава необходимото за постигане на целите на договорите.

Има два ключови протокола, приложени към Договора от Лисабон:

  • Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти насърчава участието на националните парламенти в дейности на ЕС и изисква документите и предложенията на ЕС да им се предоставят бързо, за да могат те да ги прегледат, преди Съветът да вземе решение.
  • Протокол № 2 изисква от Комисията да вземе под внимание регионалното и местното измерение на всички проекти на законодателни актове и да изготви подробна декларация за спазването на принципа на субсидиарност. Протоколът позволява на националните парламенти да правят възражения по предложения на основание нарушаване на принципа, в резултат на което предложението трябва да се преразгледа и може да остане непроменено, да се измени или да се оттегли от Комисията или да бъде блокирано от Европейския парламент или от Съвета.

В случай на нарушаване на принципа на субсидиарност Комитетът на регионите или държавите от ЕС могат да отнесат приетия акт директно до Съда на ЕС.

Източник: https://eur-lex.europa.eu/summary/glossary/subsidiarity.html?locale=bg

Контрол от страна на националните парламенти

По смисъла на член 5, параграф 3, алинея 2 и на член 2, буква б) от Договора за ЕС националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в Протокол № 2. По силата на тази процедура (предварително „ранно предупреждение“), всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент разполага с осем седмици, считано от датата на предаване на проекта на законодателен акт, да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което се излагат причините, поради които счита, че въпросното предложение не спазва принципа на субсидиарност. Когато мотивираното становище изказва мнението на най-малко една трета от гласовете, разпределени на националните парламенти (един глас на камара за двукамарните парламенти и два гласа за еднокамарните парламенти), проектът трябва да се преразгледа („жълт картон“). Институцията, вносител на проекта на законодателен акт, може да реши да го запази, измени или оттегли, като представя мотивите за това решение. Що се отнася до текстовете във връзка полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, този таван е по-нисък (една четвърт от гласовете). Когато, в рамките на обикновената законодателна процедура, с най-малко обикновено мнозинство на гласовете, разпределени на националните парламенти, се оспори съответствието на законодателното предложение с принципа на субсидиарност, а Комисията реши да поддържа своето предложение, въпросът се отнася до законодателя (Европейския парламент и Съвета), който се произнася на първо четене. Ако законодателят прецени, че законодателното предложение е несъвместимо с принципа на субсидиарност, той може да го отхвърли с мнозинство от 55 % от членовете на Съвета или с мнозинството от гласовете, подадени в Европейския парламент („оранжев картон“).

Към днешна дата процедурата „жълт картон“ е задействана три пъти, докато процедурата „оранжев картон“ никога не е използвана. През май 2012 г. беше показан първият „жълт картон“ срещу предложение за регламент на Комисията относно упражняването на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги („Монти II“)[1]. 12 от 40-те национални парламента или техни камари счетоха, че предложението не е в съответствие с принципа на субсидиарност от гледна точка на съдържанието. В крайна сметка Комисията оттегли своето предложение, като същевременно счете, че не е установено нарушение на принципа на субсидиарност. През октомври 2013 г. беше показан втори „жълт картон“ от 14 камари на националните парламенти в 11 държави членки вследствие на предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура[2]. След като анализира мотивираните становища, получени от националните парламенти, Комисията реши да запази предложението[3], като посочи, че то е в съответствие с принципа на субсидиарност. Накрая беше показан трети „жълт картон“ от 14 камари на 11 държави членки през май 2016 г. срещу предложението за преразглеждане на директивата относно командироването на работници[4]. И този път Комисията предостави обширни аргументи[5] да запази предложението си, като счете, че то не нарушава принципа на субсидиарност, тъй като въпросът за командированите работници по дефиниция е трансграничен.

Източник: https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/7/the-principle-of-subsidiarity

 



Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.



Към речника














































TWEET to @ECinBulgaria