Електронен речник на заинтересования

Електронният речник ще бъде попълван всеки месец с понятия, насочени към по-доброто разбиране на целите и мотивите на европейските политики в тяхната цялост, отношения, причинни връзки, технологични решения и процеси, закономерности, ценности.
В речника има само някои от подходите към понятията, не всичко за тях. Направен е с възможността да бъде редактиран и допълван. Съдържанието на речника не е авторско, а е формирано от различни източници, които ще бъдат посочвани и допълвани.



Приемане на законодателството на ЕС

ЕС използва различни процедури за приемане на законодателство. Процедурата, която се следва при дадено законодателно предложение, зависи от вида и предмета на предложението. Голяма част от законите на ЕС се приемат съвместно от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, а в специфични случаи една институция на ЕС може да приеме закон самостоятелно. По всички предложения на Европейската комисия се провеждат консултации с националните парламенти, а всяка промяна в Договорите за ЕС изисква съгласието на всички страни от ЕС.

Повечето закони на ЕС се приемат по обикновената законодателна процедура, при която Европейският парламент (пряко избран) и Съветът на ЕС (представители на 27-те държави от ЕС) имат еднакво право на глас. Комисията представя законодателно предложение на Парламента и Съвета, които трябва да постигнат съгласие по текста му, за да може то да се превърне в закон на ЕС. 

Специални законодателни процедури

Тези процедури се прилагат само в някои случаи. Обикновено Съветът на ЕС е единственият законодател и от Европейския парламент се изисква да даде одобрението си за дадено законодателно предложение или да изкаже становище по него. По-рядко само Парламентът (след консултация със Съвета) може да приема законодателни актове.

Ролята на националните парламенти

Националните парламенти получават всички законодателни предложения на Комисията едновременно с Европейския парламент и Съвета, като имат възможност да реагират на предложенията чрез становище.

В области, в които ЕС има споделени правомощия за действие със страните от Съюза, националните парламенти проверяват дали действията не биха били по-ефективни на национално или регионално равнище (принцип на субсидиарност). Това се нарича „механизъм за контрол на субсидиарността“.

https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/adopting-eu-law_bg



Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.



Към речника














































TWEET to @ECinBulgaria