Електронен речник на заинтересования

Електронният речник ще бъде попълван всеки месец с понятия, насочени към по-доброто разбиране на целите и мотивите на европейските политики в тяхната цялост, отношения, причинни връзки, технологични решения и процеси, закономерности, ценности.
В речника има само някои от подходите към понятията, не всичко за тях. Направен е с възможността да бъде редактиран и допълван. Съдържанието на речника не е авторско, а е формирано от различни източници, които ще бъдат посочвани и допълвани.



Приемане на законодателството на ЕС/Обикновена законодателна процедура

Приемане на законодателството на ЕС

ЕС използва различни процедури за приемане на законодателство. Процедурата, която се следва при дадено законодателно предложение, зависи от вида и предмета на предложението. Голяма част от законите на ЕС се приемат съвместно от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, а в специфични случаи една институция на ЕС може да приеме закон самостоятелно. По всички предложения на Европейската комисия се провеждат консултации с националните парламенти, а всяка промяна в Договорите за ЕС изисква съгласието на всички страни от ЕС.

Обикновена законодателна процедура

Повечето закони на ЕС се приемат по обикновената законодателна процедура, при която Европейският парламент (пряко избран) и Съветът на ЕС (представители на 27-те държави от ЕС) имат еднакво право на глас. Комисията представя законодателно предложение на Парламента и Съвета, които трябва да постигнат съгласие по текста му, за да може то да се превърне в закон на ЕС. 

На поредица от четения на дадено предложение за закон Парламентът и Съветът разглеждат и изменят текста. Ако двете институции се споразумеят за поправките, предложеният закон се приема. Ако Парламентът и Съветът не могат да се споразумеят за поправките, се провежда второ четене. Ако при второто четене не се постигне съгласие, предложението се предава на „помирителен комитет“, съставен от равен брой представители на Съвета и Парламента. На заседанията присъстват и участват и представители на Комисията. След като комитетът постигне споразумение, текстът се изпраща на Парламента и на Съвета за трето четене, за да бъде приет окончателно като закон. В редките случаи, когато те не успеят да постигнат съгласие, законът не се приема.

Научете повече за ролята на Парламента и ролята на Съвета в стандартния законодателен процес на ЕС.



Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.



Към речника














































TWEET to @ECinBulgaria