Нормативни документи, свързани с дейността на социалните предприятия

Европейски информационен център ЕВРОПА ДИРЕКТНО - Благоевград. ЕВРОПА ДИРЕКТНО- Благоевград е част от ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА EUROPE DIRECT, която обхваща целия ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Дата: 2020-06-30

Информационна кампания на Търговско-промишлена палата- Благоевград, партньор по проект „Осигуряване на услуги за социално включване и заетост – „Мост за включване“, договор  № BG05M9OP001-2.032-0068-C01,финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Кампанията цели да допринесе за повече разбиране сред работодателите и обществото за възможностите на хората с увреждания и позитивната им роля за обществеността.


Информационната кампания се базира на резултатите от проведено анкетиране сред 50 фирми с цел отчитане на тяхното мнение и нужди.Тази конкретна информационна кампания ще засегне информация, свързана с нормативните документи, касаещи социалното предприемачество.

 

Настоящият документ представя преглед на водещите стратегически документи, които имат значение за развитие на подкрепяща среда за функционирането на социалните предприятия  в  България.  В  тях  може  да  бъдат  открити  редица  мерки  и  перспективи  за програми, които  могат да  послужат  за  «пътна карта» на  една успешна политика, която да създаде реални и устойчиви условия за насърчаване на социалното предприемачество в България.

 

  1. 1.      Стратегически документи за социално включване

 

Стратегията “Европа 2020”

Безспорно  ключовият  документ,  който  ще  очертае  не  само  рамките  на общоевропейското програмно развитие, но и на българското, е документът “Европа 2020”.  Част от концепцията за

„интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” е именно развитието на повече работни места и подобряване на жизненото равнище, включително чрез повече усилия в приобщаване на уязвими групи към пазара на труда.

 

 

Европейска стратегия за заетост

В съответствие със стратегията „Европа 2020“ Европейската стратегия за заетост се стреми към създаване на повече и по-добри работни места в целия Европейски съюз (ЕС). В тази насока чрез стратегията се насърчават мерки за постигане на три основни цели до 2020 г.:

•                         75 % заетост сред хората на възраст между 20 и 64 години;

•                      дял на преждевременно напусналите училище под 10 % и завършване на висше образование от поне 40 % от хората на възраст между 30 и 34 години;

•                         поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора.

Действията, посочени във водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“, са от съществено значение за постигането на тези цели. Всяка година националните правителства (чрез Комитета по заетостта) и европейските институции изготвят „пакет от мерки в областта на заетостта“.

 

Стратегическите цели в подкрепа на отговора на Комисията на безработицата и ниските нива на участие на трудовия пазар в ЕС с авангардни и новаторски политически идеи са:

•                         даване на „нов импулс на съчетанието от гъвкавост и сигурност“, като се ангажират всички заинтересовани лица в засилването на елементите на това съчетание и като се подсилят механизмите  за  контрол  на  националните  споразумения  в  областта  на  съчетанието  от гъвкавост и сигурност;

•                         самостоятелна заетост.

 

Инициатива за социалното предприемачество

Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност

 

Социалното предприятие в това съобщение е дефинирано като предприятие, което цели оказване на благотворно социално влияние, а не реализиране на печалба. Функцията му е да доставя стоки и услуги на пазара, като използва реализираната печалба за социални цели.

 

Социалните предприятия може да бъдат:

•                     такива,   за   които   социалните   цели   или   общественият   интерес   са   причината   за търговската им дейност, която често е под формата на социална иновация;

•                     чиито печалби основно се реинвестират за осъществяването на тези социални цели;

•                    и чиято организация или система на собственост отразява мисията, опираща се на демократични или миротворчески принципи, или на идеята за социална справедливост.

 

Социалните предприятия също така може да бъдат:

•                     предприятия, които предоставят социални услуги и/или стоки и услуги, предназначени за  уязвими  потребители  (достъп  до  жилище  или  до  грижи,  помощ  за възрастни  хора  или инвалиди, приобщаване на рискови групи, грижи за деца, достъп до работа, образование, справяне със зависимост...);

 

 

 

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно европейски фондове за социално предприемачество:

Предложението цели да окаже подкрепа на пазара на социалните предприятия чрез по- ефективно набиране на средства от инвестиционни фондове, които са ориентирани към тези предприятия. Предвижда създаване на ЕФЦП (Европейски фонд за социално предприемачество) – предприятие за колективно инвестиране, което има за цел да инвестира най-малко 70 % от съвкупните си капиталови вноски и непоисканата част от ангажирания акционерен капитал в активи, които са квалифицирани инвестиции.

 

В Предложението се споменава, че социалните предприятия са почти само малки и средни предприятия (МСП). Мисията им е свързана с устойчивото и приобщаващо развитие и преодоляването на социалните предизвикателства в ЕС – което значи, че инвестирането в социални предприятия ще има по-голям положителен ефект от другите по-общи инвестиции в МСП. Социалното предприятие може да бъде предприятие с различни правни форми, които предоставят услуги на хора в уязвимо състояние. Такива услуги може да включват достъп до жилища, здравеопазване, помощ за хора с увреждания или възрастни хора, грижа за деца, достъп до трудова заетост и образование.

 

„В социалните предприятия също така се включват предприятия, които използват метод на производство на стоки или услуги със социална цел, но чиято дейност може да бъде извън сферата на предоставянето на социални стоки или услуги. Тази дейност включва социална и професионална интеграция чрез средствата на достъп до заетост за хора в неравностойно положение, по-специално поради недостатъчна квалификация или социални или професионални проблеми, водещи до изключване и маргинализация“.

 

Документът изрично посочва, че фокусът и растежът на този сектор са от важно значение за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020“.

 

 

План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015.

Този документ поставя акцент върху социалното включване на хората с увреждания през заетостта, която е очертана като ключов елемент за социалното включване и икономическата независимост на всички граждани в активна трудова възраст. Има необходимост от законодателство, мерки и услуги, за да се осигури равенство на възможностите на хората с увреждания при намирането и задържането на работа. Равният достъп до заетост трябва да бъде подпомогнат чрез комбиниране на антидискриминация и мерки за позитивно действие чрез мейнстрийминг на проблемите. Политиките за увеличаване на дела на активност трябва да бъдат разнообразни според трудовия потенциал на хората с увреждания и всеобхватни, за да отразяват всички бариери пред участието в трудовата сила. Подобряването на положението по отношение на заетостта на хората с увреждания би било от полза не само за хората с увреждания, а също така и за работодателите и обществото като цяло.

 

Професионалното упътване и подпомагане играят важна роля за помагане на хората да определят дейностите, за които са най-подходящи, и да направляват необходимостта от обучение или бъдещата професия. Социалните предприятия (например социални фирми, социални кооперативи) под формата на откритата заетост или защитените работилници може да допринесат за заетостта на хората с увреждания.

 

Този документ в най-голяма степен развива идеята, че за хората с увреждания като целева група в най-голям риск от социално изключване е необходимо да бъдат развити форми на

„подкрепена заетост“. Част от предлаганите мерки е да окуражават работодателите да наемат хора с увреждания чрез осигуряване съществуването на схеми за подкрепа, като например защитена   или   подпомагана   заетост,   за   тези   хора,   чиито   нужди   не   могат   да   бъдат удовлетворени на открития пазар на труда без лична подкрепа, да осигурят кохерентен баланс между мерките за социална защита и активните политики, ориентирани към заетостта, за да се обезкуражи пасивната зависимост от помощи.

 

Стратегия по заетостта на Република България 2012-2020:

 

Стратегията е разработена в съответствие с Националната програма за реформи до 2020 г. Стратегията по заетостта цели повишаване на заетостта, производителността на труда и социално включване чрез подобряване на функционирането на пазара на труда, увеличаване на  инвестиции  в  човешки  ресурси,  подкрепа  за устойчивото  макроикономическо  развитие. Стратегията следва приоритета на Стратегията „Европа 2020” за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономическия растеж. Политиката по заетостта трябва да бъде разработена  и  реализирана  с  помощта  на  организации  и  институции,  като  е  необходимо активно сътрудничество с граждански организации и НПО. Целта е през 2015–2020 г. да бъде подобрено инвестирането в човешкия капитал, както и да бъде осигурена по-висока трудова заетост и широк кръг от трудоспособни лица да бъдат интегрирани на пазара. Важно е да бъдат предоставени качествени и ефективни социални услуги, базирани в общността и в семейна или близка до семейната среда, които са с потенциал за заетост. Изрично упоменато е, че се цели развитие на социалното предприемачество и създаване на социални предприятия - предприятия, които целят оказване на благотворен социален ефект спрямо лица от уязвимите групи за подобряване на техния жизнен стандарт, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа. Социалните предприятия предоставят социални услуги, предназначени за уязвими потребители, като достъп до жилище или до грижи, помощ за възрастни хора или инвалиди, приобщаване на рискови групи, грижи за деца, достъп до работа, образование, справяне със зависимости и др.

 

Национална стратегия за младежта 2010–2020 г.

Стратегията, която е приета от МС, има за цел да създаде подходяща и благоприятна среда и условия за училищно и университетско образование, както и реализация и активно участие на младите хора в обществения и икономически живот. Стратегическа цел е подобрена икономическа активност и кариерно развитие на младите хора. Част от тази цел е и популяризирането на социалното предприемачество сред младите хора. За постигане на целта е необходимо насърчаване и подпомагане на публично-частни партньорства и социално предприемачество в предоставянето на услуги за развитие на младите хора.

Младите хора трябва не само да бъдат подкрепени от социалното предприемачество, но и да разберат повече за неговия ефект и значение.

 

Национална   стратегия   за   намаляване   на   бедността   и   насърчаване   на   социалното включване (2020):

Приоритет на Стратегията е да се осигурят възможности за заетост и повишаване на доходите чрез активно включване на гражданите на пазара на труда. Конкретните мерки, които трябва да бъдат постигнати, включват: повишаване на пригодността за заетост на безработни лица чрез предоставяне на обучение за придобиване на квалификация; осигуряване на заетост за уязвими  групи  на  пазара  на  труда;  осигуряване  на  услуги,  необходими  за  социалното включване на най-отдалечените от пазара на труда групи с акцент върху социалните умения и подобряване на индивидуалната социална работа с тези лица; насърчаване на предприемачеството, включително и социалното предприемачество; осигуряване на условия за намаляване броя на работещите бедни.

 

 

Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011–2020 г.

Стратегията, приета от МС, цели да осигури на хората с увреждания в трудоспособна възраст ефективно да упражняват правото си на свободен избор на трудова реализация, както и да подобри качеството им на живот за свободно и пълноценно включване в обществения живот на България. Трябва да бъдат създадени условия за интеграция на хората с увреждания в икономическия и социалния живот. Това ще бъде постигнато, като на хората с увреждания им се предостави възможността за достъп до подходящи форми на професионална подготовка и трудова реализация. Макар и социалното предприемачество да не е споменато в текста на Стратегията, то би било от съществено значение за постигането на нейните целите.

 

  1. 2.      Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика

 

Обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия са уредени в Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика в сила от 02.05.2019г.

Законът има за цел да насърчи развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл със специални правила за:

1. подобряване на достъпа до заетост и обучения за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация с цел повишаване на жизнения стандарт на лицата с увреждания;

2. създаване на условия за оказване на подкрепа на лицата с увреждания за социално включване и самостоятелен начин на живот;

3. намаляване на социалното неравенство и за устойчиво териториално развитие.

 

 

Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности и/или социални цели, осъществявани от предприятия, включително чрез производство на различни стоки или предоставяне на услуги, в сътрудничество с държавните или местните органи или самостоятелно.

Принципите на социалната и солидарна икономика са:

1. преимущество на социалните пред икономическите цели;

2. сдружаване в обществена и/или колективна полза;

3. публичност и прозрачност;

4. независимост от органите на държавната власт;

5. участие на членовете, работниците или служителите при вземане на управленски решения.

 

  1. 3.      План за действие по социална икономика 2020 – 2021 г.

13 март 2020

 

Правителството прие План за действие за изпълнение на Националната концепция за социална икономика в периода 2020-2021 г. В документа са заложени дейности, които ще допринесат за развитието и утвърждаването на социалната икономика и социалното предприемачество в България.

 

Планът предвижда създаването на мрежа от ресурсни центрове/инкубатори на местно и регионално ниво за подкрепа на социалната и солидарна икономика, включително за предоставяне целенасочена институционална подкрепа чрез програми за начални и продължаващи обучения, бизнес инкубатори за социални предприятия, платформи за споделяне на опит и подкрепа за развитие на социални предприятия.

 

В Плана са включени и действия, които ще насочат вниманието на потребителите към продуктите на социалните предприятия на пазара. Предвидени са и мерки за създаване на благоприятни условия за образование, обучение и изследвания в подкрепа на социалната и солидарна икономика.

 

Планът включва и проучвания за състоянието на сектора на социалната икономика и влиянието му върху заетостта на лицата от уязвимите групите, съобразно Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Проучванията ще обхванат потреблението и инвестициите в социалното предприемачество, както и обема на социалните инвестиции в национален мащаб.

 

  1. Други закони, регламентиращи дейността на социалните предприятия

 

Закон за държавните помощи

 

Законът за държавните помощи урежда възможностите за отпускане на определени средства – държавни помощи, в полза на предприятия, които осъществяват дейности, които по смисъла на закона правят държавната помощ

„допустима“. Според закона „държавна помощ“ е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на опреде- лени стоки, или предоставянето на определени услуги. Помощите за отделно предприятие на обща стойност под 200 000 лв. за срок 3 години се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция.

 

Според закона държавна помощ се предоставя, ако:

 

• има социален характер и се предоставя на отделни лица, при условие, че помощта се оказва без дискриминация относно произхода на съответните стоки;

 

• насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;

 

• подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Република България и за страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;

 

• подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат по неблагоприятен начин условията на търговския обмен между Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.

 

Органът, който разрешава и контролира предоставянето на държавните помощи, е Комисията за защита на конкуренцията. Законът и правилникът за прилагането му съдържат специална процедура, чрез която се разрешава предоставянето на помощта. Няма пречка действащи социални предприятия да бъдат бенефициент на държавна помощ, тъй като по дефиниция дейността им има социален характер и много често такива предприятия действат в райони с висока безработица. Дейността на социалните предприятия попада в критериите и условията на Закона за получаване на средства от държавни и общински ресурси, кое- то също би могло да се използва за подобряване на финансовата им устойчивост.

 

Закон за общинската собственост

 

Предвидена е възможност за по-облекчен режим за отдаване под наем на общински имоти, когато това е в полза на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.

 

Общият ред за отдаване под наем на недвижими имоти или части от тях

– частна общинска собственост, е чрез провеждането на търг или конкурс.

Условията за това се детайлизират в специална наредба, която се приема от

общинския съвет. Законът допуска за някои категории юридически лица отдаването под наем да става без търг или конкурс – сред тях са юридически лица с

нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза.

 

Относно останалите хипотези за ползване и разпореждане с общинско имущество социалните предприятия следват общия режим. След последните промени на закона бе предвидена възможността безвъзмездно право на ползване, на строеж и на надстрояване да се учреди след решение на общинския съвет, взето с квалифицирано мнозинство – две трети от общия брой на съветниците. Социалните предприятия могат да бъдат адресат на такова решение, стига за това да има воля от местния общински съвет.

 

Закон за държавната собственост

 

По подобен начин е уредена и хипотезата с предоставянето под наем на държавно имущество. Законът за държавна собственост предвижда, че имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност без търг, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството, към които заинтересуваните лица или организации отправят мотивирано искане. Социалните предприятия биха могли

да ползват такова имущество, стига да успеят да докажат целите на дейността си пред съответния компетентен орган.

 

По изключение имоти с публичен характер и части от тях могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до 5 години за здравни, образователни и хуманитарни дейности, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществява- нето на дейностите, за които са предоставени.

 

Закон за държавния бюджет

 

Със Закона за държавния бюджет на Република България е предвидена определена сума за юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и вписани в Централния регистър към Министерство на правосъдието. Ако отговарят на тези изисквания социални предприятия също могат да получат финансови средства чрез този механизъм. Финансирането за тази година беше

798 800 лв. и съгласно закона следва да се разпредели за обществено значими проекти, за които се считат проекти в областта на общественото образование или физическо възпитание и социален туризъм, общественото здравеопазване, социалното дело, опазването на околната среда, опазването на историческото или културното наследство. При преценката на обществената значимост на проектите се взема предвид броят на лицата, които се очаква да получат ползи от осъществяването на проекта, разходите за осъществяване на проекта на едно лице, броят на лицата, членуващи в юридическото лице и други.

 

Лицата не могат да кандидатстват с проекти, които се финансират или следва да бъдат финансирани на друго основание със средства от държавния бюджет или от бюджетите на общините.

 

 

По-изчерпателна информация за нормативните документи в сферата на социалното предприемачество и социалната икономика могат да бъдат открити на сайта на Министерство на труда и социалната политика на следния адрес:

http://seconomy.mlsp.government.bg/page.php?c=38







Към всички новини













План за инвестици за ЕС
#investEU



TWEET to @ECinBulgaria