Онлайн проучване на тема „Каква Европа искаме?”

Европейски информационен център ЕВРОПА ДИРЕКТНО - Благоевград. ЕВРОПА ДИРЕКТНО- Благоевград е част от ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА EUROPE DIRECT, която обхваща целия ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Дата: 2020-05-08

По инициатива на Европейски информационен център „Европа директно“ – Благоевград, в периода 29.03.2020 г. – 03.04.2020 г. бе проведено непредставително онлайн проучване на тема „Каква Европа искаме?”.


Повечето от анкетираните лица приемат ЕС като най-добра алтернатива за България към настоящия момент. Един от главните фактори, засилващ одобрението или неодобрението на ролята на Съюза за страната ни, безспорно е свързан с утвърждаването на демокрацията. Във връзка с това е и въпросът относно функционирането на основните европейски ценности в българското общество – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. Тревожни са оценките за функционирането на три от шестте основни европейски ценности в днешното българско общество, а именно – върховенството на закона, равенството и демокрацията. Относителният дял на отговорилите, че тези три ценности категорично отсъстват са съответно 52,3%, 44,5% и 32,1%.

 

Голяма част от изследваните лица изразяват и съгласие, че ЕС работи активно за постигане на основните си цели: насърчаване на технологиите и иновациите (75%), осигуряване на свободно движение, граждански права, сигурност и правосъдие, външните граници на ЕС (73,2%), зачитане на неговото богато културно и езиково многообразие (64,8%), опазване и насърчаване на мира, общите европейски ценности и благоденствието на гражданите (57,4%), засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите членки (54,6%) и борба срещу социалното изключване и дискриминацията (51,4%). По-нисък е този дял в оценката на целта установяване на икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото– 45,4%. Най-малко е съгласието (както и най-големия дял на отговорилите с „несъгласен“ и „напъно несъгласен“ в сравнение с резулатите от оценката на другите основни цели) относно постигането наустойчиво развитие, икономически растеж и ценова стабилност, конкурентна пазарна икономика, трудова заетост и опазване на околната среда – 37,8%.

 

Според изследваните лица двете най-големи предизвикателства пред ЕС са бежанската криза и замърсяването (изводът следва от отговорите на въпроса „Кои са трите най-големи предизвикателства пред Европейския съюз?“). След тях, но с малка разлика, се нареждат бедността, ислямизацията на Европа, болестите (епидемиите) и тероризма. Сред по-често посочваните предизвикателства са и ниската раждаемост, застаряването на населението и синхронизацията на законодателството.

Единната европейска политика в борбата срещу епидемиите (в т. ч. коронавируса) е може би най-категорично подкрепената от респондентите. На твърдението „необходима е единна европейска политика в борбата срещу епидемиите (в т. ч. коронавируса)“, общо 85,3% отговарят с „категорично да“ (64,2%) и „по-скоро да“ (21,1%), по 4,6% е дела на избралите протовоположните опции – „по-скоро не“ и „категорично не”, а 5,5% не могат да преценят.

Над две трети от анкетираните подкрепят твърдението, че „в ЕС има разединение между държавите, които внасят повече пари в европейския бюджет (като Германия, Франция, Холандия, Швеция) и държавите, които получават повече пари от Съюза, отколкото внасят (като България, Гърция, Кипър, Полша)“ – 73,2%  (общият дял на отговорилите с „кагегорично да“ (31,2%) и „по-скоро да“ (42%)). На противоложна позиция са 17,9% (общият дял на отговорилите с „по-скоро не“(13,4%) и „категорично не“ (4,5%)), а 8,9% не могат да преценят.

Въпреки същестуващото разделение в ЕС, споделяно сред анкетираните, прогнозата на повечето от половината от респондентите относно бъдещето на Съюза е, че той „ще запаси силата и значението си на уникално обединение на европейските държави“. Категорично са съгласни с това твърдение 6,3% и по-скоро са съгласни 47,3% от анкетираните (общо 53,6%). По-малка част от тях не са съгласни с него – 36,6% (делът на отговорилите с „по-скоро не“ и „категорично не“ е съответно 24,1% и 12,5%), а 9,8% са посочили опцията „не мога да преценя“.

Това уникално обединение, обаче,  според по-голяма част от анкетираните, трябва да осигурява известна свобода в политиките и решенията на националните държави.

 

Независимо от същестуващите предизвикателства пред ЕС, в крайна сметка по-голяма част от изследваните лица очакват предимно положителни промени в ЕС през следващите пет години – 31,9%, в сравнение с тези, които са на противоположното мнение – 18,1% посочват, че очакват предимно отрицатени промени. На въпроса „Какви промени очаквате да настъпят в ЕС през следващите пет години (в резултат на работата на новия Европейски Парламент и новата Европейска Комисия)?, останалите 50% от анкетираните са избрали опциятане очаквам особена промяна“.

Важно е да се обърне внимание не само на очакванията на гражданите за бъдещето на ЕС, но и на готовността им да съдействат за постигане на целите му. В тази връзка е и въпросът „Какво бихте направили лично Вие за по-доброто бъдеще на Европа?“. Приблизително половината от респондентите посочват различни проблеми – общо 35 на брой, с които лично биха се ангажирили.

Откроява се един единствен отговор, посочван най-често – от 6-ма анкетирани, а именно „няма да замърсявам околната среда/ ще потърся начин да се спре замърсяването“. Останалите 34 отговора са посочени съответно от един, двама или трима респондента. Сред тях са крайното решение „ще се самоубия“, психологическата настройка „ще отворя съзнанието си“ и влиянието чрез добрия личен пример – „ще бъда добър човек/ ще правя добро/ ще давам пример на обществото с постъпките си“.

Заинтересоваността на гражданите от политиките, институциите и органите на ЕС, е също индикатор за бъдещето му. На въпроса „Имате ли нужда от повече информация за ЕС?“, 55,6% от изследваните лица са дали отговор „да“, а 44,4% са отговорили с „не“.

            В обобщение, въпреки някои проблеми и предизвикателства, според повечето респонденти, ЕС ще продължи да съществува като уникално обединение на европейските държави. Преобладават позитивните нагласи за неговото близко бъдеще, а значителна част от анкетираните проявяват известна заинтересованост и гражданска ангажираност към наболелите му проблеми.

 

Проучването е проведено в рамките на проект Какъв Европейски съюз искаме. Анализът е изготвен от Петрана Стойкова, социолог, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“.


Целият анализ можете да прочетете тук:  https://dox.abv.bg/download?id=238f97a5eb







Към всички новини













План за инвестици за ЕС
#investEU



TWEET to @ECinBulgaria