Как ЕС реагира на COVID-19

Европейски информационен център ЕВРОПА ДИРЕКТНО - Благоевград. ЕВРОПА ДИРЕКТНО- Благоевград е част от ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА EUROPE DIRECT, която обхваща целия ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Дата: 2020-02-24

Европейската комисия работи по всички направления, за да подкрепи усилията за борбата с разпространението на COVID-19.

Това включва и постоянната координация с държавите членки, за да се обменя информация, да се оценят потребностите и да се осигури съгласувана реакция в целия ЕС. Освен това Комисията финансира съответни научни изследвания, оказва съдействие чрез Механизма за гражданска защита на Съюза и подкрепя Китай със спешни доставки на медицински консумативи, за да се бори с разпространението на вируса при източника.

Какво е предприела Комисията, откакто бе съобщено за огнището на COVID-19 в Китай?


1) На равнището на ЕС Комисията съгласува действията си с държавите членки в рамките на Решението за сериозните трансгранични заплахи за здравето посредством три основни механизма:

  1. Системата за ранно предупреждение и реагиране
  2. Комитета за здравна сигурност
  3. Комуникационната мрежа на Комитета за здравна сигурност.

С тези инструменти се подкрепят сътрудничеството, бързият обмен на информация, както и своевременното наблюдение и съгласуване на мерки за готовност и реакция във връзка с COVID-19.

2) С подкрепата на съответните агенции на ЕС, по-специално на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), Комисията предоставя технически указания за следното: оценки на риска; определение на случаите за диагностицирането и съгласувано подаване на сигнали за предполагаемите и потвърдените случаи; профилактика и контрол на инфекциите в лечебните заведения; съвети за пътуващите; актуализирана информация за терапевтични средства и ваксини; проследяване на лицата, които са били в контакт със заразени лица във въздухоплавателни средства; управление на контролно-пропускателните пунктове и препоръки за сектора на въздухоплаването.

Освен това съвместното действие на държавите членки „Healthy Gateways“, финансирано от ЕС, предоставя напътствия и обучение за мерки на контролно-пропускателните пунктове, а друго съвместно действие – SHARP (Подобряване на прилагането на Международните здравни правила и подготвеността в ЕС) подкрепя лабораторната готовност.

3) Комисията координира предоставянето на помощ за Китай и финансира транспортните разходи, направени от държавите членки за полетите за репатриране.

4) С цел да се насърчат глобалната готовност, превенцията и ограничаването на вируса се предоставят нови финансови средства в размер на 232 милиона евро за следните области:

– Със 114 милиона евро ще се подкрепи Световната здравна организация (СЗО), в частност глобалният план за готовност и реагиране. Целта е да се засили работата по готовността и реагирането на извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, в държави със слаби здравни системи и ограничена издръжливост. За част от тези средства се изисква съгласието на бюджетните органи на ЕС. 

– 15 милиона евро са предвидени за Африка, например за Институт Пастьор в Дакар (Сенегал), в подкрепа на мерки като бързата диагностика и епидемиологичното наблюдение.

– 100 милиона евро ще бъдат отпуснати за спешно необходими научни изследвания, свързани с диагностиката, лечението и превенцията, включително 90 милиона евро чрез Инициативата за иновативни лекарства — партньорство между ЕС и фармацевтичната промишленост. *

– 3 милиона евро ще бъдат предоставени за Механизма за гражданска защита на Съюза за полети за репатриране на граждани на ЕС от Ухан (Китай).

Подготвен ли е ЕС и разполага ли със съответните ресурси за ограничаване на разпространението на COVID-19?

Държавите членки непрекъснато информират Комисията и обменят информация за своята степен на готовност.

Съгласно информацията, предоставена от националните власти, общата степен на готовност е висока — държавите са предвидили ответни мерки за предоставяне на лечение на случаите в ЕС и за ограничаване на по-нататъшното предаване на болестта в рамките на ЕС и към ЕС.

На 13 февруари в рамките на извънредно заседание на Съвета (по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси) се събраха всички държави членки на политическо равнище, за да обсъдят и координират мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и да разгледат допълнителни бъдещи мерки за готовност.

В отговор на заключенията на Съвета от това заседание ключовите мерки, чието продължение Комисията понастоящем планира, включват непрекъсната оценка на риска и указания относно съвети за пътуващите, повишена готовност в случай че разпространението ескалира до следващ етап и активиране на съществуващите механизми за финансиране в подкрепа на държавите членки за готовност и реагиране на COVID-19. Други ключови мерки са например проучването на съвместно снабдяване с евентуално необходими предпазни средства и засилената подкрепа за Комитета за здравна сигурност при предоставянето на единна информация в целия ЕС относно вируса, откриването му, използването на оборудване и др.

Как подпомага Комисията репатрирането на граждани на ЕС от Китай?

Комисията разполага с Координационен център за реагиране при извънредни ситуации, който работи непрекъснато и координира полетите за репатриране с държавите членки.

Чрез Механизма за гражданска защита на Съюза Комисията предоставя на държавите — членки на ЕС, средства за покриване на до 75 % от транспортните разходи за тези полети за репатриране.

До момента Механизмът за гражданска защита на Съюза улесни репатрирането на 447 граждани на ЕС от китайския град Ухан. В края на януари два френски самолета върнаха 346 граждани на ЕС, а Германия също проведе полет за репатриране, с който се върнаха 101 граждани на ЕС.

След това Франция организира трети такъв полет, върнал повече от 70 граждани на ЕС, които все още са пребивавали в Ухан.

Механизмът за гражданска защита на Съюза съфинансира и последната отсечка от Лондон до съответните държави членки за 95 граждани на ЕС, които бяха върнати с британски полет за репатриране.

Също така в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза Италия изпрати два самолета за репатрирането на граждани на ЕС, които от началото на февруари бяха поставени под карантина на круизния кораб „Даймънд принцес“, хвърлил котва на японското пристанище Йокохама.

Как ЕС помага на Китай?

Чрез Механизма за гражданска защита на Съюза Европейската комисия координира спешните доставки на медицински консумативи за Китай.

До 21 февруари на Китай са доставени над 30,5 тона лични предпазни средства, предоставени от Франция, Германия, Италия, Латвия и Естония. Транспортните разходи бяха съфинансирани от Механизма за гражданска защита на Съюза.

  • Първите 12 тона бяха изпратени в края на януари като незабавна първа помощ с първите полети за репатриране от Франция и Германия.
  • На 14 февруари Италия изпрати 1,5 тона защитни гащеризони и маски на Червения кръст в китайския Пекин.
  • На 19 февруари Франция изпрати самолет за Ухан с 20 тона хирургически маски и ръкавици, термометри и дезинфектанти на борда, включително материали от Латвия и Естония.
  • На 23 февруари от Виена излетя австрийски самолет с предпазни средства на борда, сред които маски, ръкавици, предпазни облекла и дезинфектанти.

Комисията е готова да предостави допълнителна помощ на Китай.

Европейският Координационен център за реагиране при извънредни ситуации продължава да поддържа контакт с държавите членки, за да установи потенциални доставки на лични предпазни средства за Китай, които могат да бъдат извършени в близко бъдеще.

Как се оценява рискът за общественото здраве в Европа по отношение на COVID-19?

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) наблюдава огнището чрез дейности по събиране на епидемиологични данни и предоставя оценки на риска, за да даде насоки на държавите членки и Европейската комисия в техните ответни мерки. ECDC поддържа постоянен контакт с Европейската комисия, органите за обществено здравеопазване в държавите — членки на ЕС, Китай и други държави, както и със Световната здравна организация, за да извършва оценки на този епидемичен взрив. Освен това ECDC публикува ежедневно резюмета и оценки на риска за гражданите на ЕС.

Какви научни изследвания в областта на COVID-19, финансирани от ЕС, се извършват в момента?

На 31 януари Комисията публикува покана за изразяване на интерес за предложения за научни изследвания във връзка с новия коронавирус. Предоставят се средства в размер на 10 милиона евро за научни изследвания, които ще подобрят клиничните грижи за заразените с вируса пациенти и общите ответни действия в областта на общественото здравеопазване. Съвместната технологична инициатива за иновативни лекарства (IMI) обяви своя план в началото на март да публикува покана за представяне на предложения под формата на ускорена процедура във връзка с новия коронавирус. 

Освен това ЕС вече финансира няколко текущи научноизследователски проекта, чийто акцент бе пренасочен към борбата с разпространението на COVID-19. Например с проекта PREPARE се осигуряват готовността на заведенията за клинично лечение, що се отнася до научните изследвания, и използването на хармонизирани изследователски протоколи в цяла Европа чрез мрежата от 3000 болници и 900 лаборатории в 42 държави. С помощта на друг финансиран от ЕС проект, европейската база данни за вируси GLOBAL (EVAg), вече са предоставени над 1000 комплекта в 79 страни на целия свят, които помагат за диагностицирането на новия коронавирус.

Комисията координира действията си със Световната здравна организация и други организации, финансиращи научни изследвания, за да може да се запълнят пропуските в научните изследвания. Това се осъществява главно чрез мрежата „Световно сътрудничество в областта на научните изследвания за готовност при заразни болести“ (GloPID-R), чиито секретариат се финансира от ЕС. На 11 и 12 февруари се състоя световен форум за изследвания и иновации, организиран от Световната здравна организация и GloPID-R, за да се определят приоритети за изследване в 10 различни тематични области.

Може да се намери и допълнителна информация за новото действие в областта на научните изследвания на Комисията и за текущите финансирани от ЕС научни изследвания във връзка с коронавируса.

Безопасни ли са хранителните продукти, внесени от Китай?

Няма съобщени случаи за предаване на COVID-19 чрез храната. Поради това няма и доказателства за това, че хранителни продукти, внасяни в Европейския съюз в съответствие с приложимите за вноса от Китай разпоредби за здравето на животните и общественото здраве, представляват риск за здравето на гражданите на ЕС във връзка с COVID-19.

Освен това, поради ветеринарно-санитарната обстановка в Китай само малко продукти от животински произход са разрешени за внос в ЕС от Китай и то само при положение, че отговарят на строгите санитарни изисквания и са били подложени на контрол.

Има ли ваксина?

Заедно със съответните агенции на ЕС Комисията участва активно в разработването на терапевтични средства и ваксини. На този етап Комисията съсредоточава своите усилия за финансиране върху научните изследвания, които своевременно да допринесат за преодоляването на извънредната ситуация за общественото здраве във връзка с COVID-19, включително за разработването на средства за диагностика и лечение. Това е в съответствие с 10-те милиона евро, отпуснати от Комисията за спешни научни изследвания на началния етап на разпространението на вируса. С разработването на ваксина се занимава CEPI (Коалиция за иновации в областта на епидемичната готовност) — инициатива, в която участва и Комисията.

Информация по този въпрос предлага Европейската агенция по лекарствата.

За повече информация: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_307

Източник: ЕК

 







Към всички новини













План за инвестици за ЕС
#investEU



TWEET to @ECinBulgaria