Бъдещето на Шенген и свободното движение в Европа

Европейски информационен център ЕВРОПА ДИРЕКТНО - Благоевград. ЕВРОПА ДИРЕКТНО- Благоевград е част от ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА EUROPE DIRECT, която обхваща целия ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Дата: 2018-02-26

Шенгенското пространство позволява свободно движение без паспортни проверки между 26 страни в Европа. Прочетете за перспективите и проблемите пред него.


Правото да пътуваш, работиш, учиш и живееш в която и да е част от ЕС е сред най-видимите постижения на европейската интеграция. Реализирането на това право е пряко свързано със създаването на Шенгенското пространство през 1995 г., в което са отменени проверките на вътрешните граници на членуващите страни.

 

В последните години Шенгенското споразумение се сблъсква с проблеми, свързани с трудностите при приемането на нови членове и връщането на граничните проверки в някои страни поради миграционните потоци и заплахите за сигурността.

 

Кои страни членуват в Шенген

 

Шенгенското пространство обхваща повечето държави в ЕС. Изключение са България, Румъния, Кипър и Хърватия, които се очаква да се присъединят в бъдеще, и Великобритания и Ирландия, които са договорили да запазят правото си да останат отвън и имат собствена зона за пътуване.

 

България и Румъния изпълняват критериите за членство, като Европейският парламент е дал своето одобрение за включването на двете държави през юни 2011 г. За да бъдат приети обаче, е необходимо единодушно съгласие на страните в Съвета, а такова за момента не е постигнато.

 

В момента тече процесът за включването на Хърватия, а Кипър има временно позволение да остане извън зоната.

 

Четири страни извън ЕС са също част от Шенгенското пространство - това са Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

 

Всяка година в рамките на зоната се осъществяват над 1,25 млрд. пътувания.

 

Разширяването на Шенген

 

Проблемите с разширяването на Шенген бяха акцент на дискусия в комисията по правосъдие и вътрешни работи на 20 февруари. На срещата депутатът Карлуш Коелю (ЕНП, Португалия), автор на доклад на ЕП за промените в Шенгенската информационна система, заяви относно влизането на България и Румъния: „Ние оказахме натиск върху вас. Вие свършихте работата си, но проблемът е единодушието в Съвета“.

Депутати от България и Румъния изразиха протест срещу липсата на напредък по исканията на България и Румъния за членство. Депутатът Емилиян Павел (С&Д, Румъния) заяви: „Удължаването на това положение, на тази несигурност, носи негативен образ на ЕС, хората виждат, че ние сме третирани като граждани втора класа“.

 

Емил Радев (ЕНП, България) каза: „Комисията многократно е отбелязвала, че България и Румъния са изпълнили всички технически критерии, но заради възраженията на някои страни ние не сме членки. Тъжно е, че позволяваме политиката да води до потъпкване на правилата“. Асим Адемов (ЕНП, България) посочи, че в случая се наблюдават „липса на солидарност и двойни стандарти“.  

 

Еврокомисарят Димитрис Аврамопулос също направи изявление на заседанието. Той определи Шенген като „ключов символ на нашето единство“ и призова „Съвета накрая да вземе решение за присъединяването на България и Румъния в Шенгенското семейство, както и за Хърватия, когато страната е технически готова“.

Какви са условията за присъединяване към Шенгенското пространство? 
  • Страните трябва да поемат отговорност за контрола на външните граници на ЕС  
  • Те трябва да въведат общ набор от Шенгенски правила като проверки на сухопътни, морски и въздушни граници, както и издаване на хармонизирани Шенгенски визи. 
  • За да се гарантира висока степен на сигурност в Шенгенското пространство, страните трябва да сътрудничат с правораздавателните агенции в другите страни от Шенген и да ползват Шенгенската информационна система 

Временно възстановяване на граничния контрол

 

Във връзка с миграционната криза, както и с нарасналата заплаха от тероризъм, някои страни решиха от 2015 г. временно да възстановяват проверките на вътрешни граници. Срокът на тези проверки бе удължаван на няколко пъти, като към момента те следва да продължат до края на април 2018 г. за Франция и до 12 май 2018 г. за Австрия, Дания, Германия, Швеция и Норвегия.

 

Някои депутати разкритикуваха постоянното удължаване на тези временни мерки. Таня Файон (С&Д, Словения), която подготвя позицията на ЕП по промени на Шенгенското законодателство в тази връзка, заяви: „Проверките на вътрешните граници не трябва да бъдат политически мотивирани. Правителствата трябва да сложат край на тези мерки възможно най-скоро“. Карлуш Коелю посочи: „Шенген бе превърнат в изкупителна жертва за неуспехите в сферата на сигурността и политиката за даване на убежище.“

 

От друга страна, финландският депутат Юси Хала-Ахо (ЕКР) защити нуждата от вътрешни проверки, посочвайки, че мигранти, влезли нередовно в Европа, се придвижват от една Шенгенска страна в друга. „Страните, които прилагат тези проверки, не го правят за забавление. Те го правят, за да решат проблем, който ЕС очевидно не решава вместо тях“.

Източник: Европейски парламент







Към всички новини












План за инвестици за ЕС
#investEU



TWEET to @ECinBulgaria