Европеистика в СУ "Климент Охридски" 

" /> Европеистика в СУ "Климент Охридски" 

">

Решаващи месеци за бъдещето на европейския единен пазар – от нов порядък

Европейски информационен център ЕВРОПА ДИРЕКТНО - Благоевград. ЕВРОПА ДИРЕКТНО- Благоевград е част от ИНФОРМАЦИОННАТА МРЕЖА EUROPE DIRECT, която обхваща целия ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Дата: 2017-08-23

Решаващи дни за европейския единен цифров пазар - по време на Българското председателство. Анализ на д-р Линка Тонева.

Източник: "Жан Моне" Център за високи постижения към катедра Европеистика в СУ "Климент Охридски" 


Информацията, че малката ракия за официалните вечери по време на Българското председателство ще бъде едва от 25 вместо обичайните у нас 50 гр. разтърси българските медии и критична публичност[1]. Сама по себе си, темата не е незначителна, а и има неоспоримо европейско измерение – предстои Съветът на ЕС в състав министри на здравеопазването да приеме заключения върху вредите от прекомерната употреба на алкохол. Освен това по време на Българското председателство държавите-членки, представлявани от нашите дипломати и експерти, ще преговарят с Европейския парламент върху регламент за етикетирането на алкохолните напитки. И все пак, по-съществено е не какво ще консумират европейските делегати, а върху какво ще дискутират. А на европейската маса на преговори, вече е ясно, ще има богато меню от важно, но и трудно законодателство, по което държавите-членки ще трябва да търсят компромис и съгласие. Защото залогът е устойчивият и иновативен единен вътрешен пазар за 500 милиона потребители в един все по-технологичен и конкурентен свят.

Предизвикателството „Брекзит“, бъдещето на бюджета на ЕС, миграционният натиск върху много от страните-членки, заплахите на тероризма, необходимостта от очертаване на едно нови силно наднационално измерение на европейската отбрана – безспорно това са основните големи въпроси от европейския дневен ред. Често обаче, фокусирането изцяло на медийното и обществено внимание върху тези въпроси, оставя на заден план „по-малките“ въпроси от ежедневното усилие по поддържането на европейския единен пазар – технологичен, конкурентоспособен, иновативен и способен да крепи основите на европейските общества, така че те, чрез преимуществата си, да могат да отговарят на предизвикателства от трансконтинентален характер като миграцията, тероризма, сигурността.

Това ежедневно усилие ще трябва да поеме на свой ред и Българското председателство през първата половина на 2018 г. В реални измерения то е свързано с постигането на напредък по десетки законодателни предложения, които Европейската комисия, като носител на законодателна инициатива в ЕС, е поставила на масата на преговорите в последните няколко години с фокус върху цифровата икономика. В по-общ план – усилието е свързано с търсене на сложни баланси между институционални предпочитания (Съвет-Комисия–Парламент), национални интереси (нови срещу стари държави-членки, Източна Европа – Западна Европа, малки срещу големи страни, Север срещу Юг), лобистки предпочитания (индустрия-профсъюзи-потребители-природозащитници) и други.

Единният пазар е едно от най-съществените постижения на европейската интеграция. Той дава възможност на хора, стоки, услуги и капитали да се движат свободно и без граници, създавайки работни места, възможности за иновации, икономически растеж, благосъстояние. Днес обаче, в условията на експоненциално развитие на интернет и цифровите технологии, концепцията за вътрешен пазар на ЕС е поставена пред сериозни предизвикателства. За да запази своята конкурентоспособност и да увеличи иновативния си потенциал, ЕС се нуждае от все по-единен, цифров и свързан вътрешен пазар. Европейската комисия поставя укрепването на вътрешния пазар и изграждането на цифров пазар като свой водещ приоритет, а наближаването на края на нейния мандат слага осезаем отпечатък върху вземането на решения – значителен обем законодателство, сложни преговори по тежки законодателни досиета с изчерпващи се възможности за компромисни решения.

В този контекст амбицията на Естонското председателство (гордо нарекло себе си от самото начало Цифрово председателство на ЕС) може да бъде единствено от полза. Заявеният ангажимент на Естония да постигне значителен напредък в преговорите в сферата на цифровия пазар и значителният опит и ноу-хау на страната в сферата на цифровите технологии и електронни услуги са шанс за Комисията Юнкер да изпълни част от поетите амбициозни обещания. Естония разчита, че ще постигне приемането на регламента относно необоснованото географско блокиране на потребителите на услуги и стоки, предоставяни онлайн, с което ще ограничи сегментирането на пазара по национални граници и дискриминацията върху европейските потребители. Отличен напредък би било и постигането на съгласие в Съвета по отношение на електронната карта за услугите, на база на което Българското председателство да стартира преговорите с Европейския парламент по темата. С планираната улеснена електронна процедура европейският бизнес ще си спести значителна част от административните формалности, необходими за предоставянето на услуги в чужбина. Страните-членки обаче настояват за баланс между административната тежест, която се създава с този нов инструмент за администрациите на национално ниво и реалната добавена стойност за бизнеса.

Единният цифров пазар днес е невъзможен без адекватно на съвременните условия законодателство за авторското право. Наскоро проучване на европейското издание POLITICO сред „лидерите на мнение“ в сферата на технологиите[2] показа, че най-слабо ефективната от политиките на ЕС в рамките на цифровия единен пазар е тази за авторското право (представяща се далеч по-лошо от електронната търговия, географското блокиране и телекомите). В момента две законодателни предложения в сферата на авторското право са обект на преговори в Съвета на ЕС – директива за авторското право в рамките на единния цифров пазар и регламент за авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми. Те имат за цел да насърчат иновациите и да улеснят достъпа за потребителите до съдържание, като едновременно с това създадат справедлива законова рамка за творци и правоносители и въведат правила за възнаграждението им. Постигането тъкмо на фин баланс между интересите на творческите индустрии и този на потребителите в цифровия свят обаче е особено трудно, защото в тези сфери съществува риск регулацията да задуши конкурентоспособността и иновациите. Много заинтересовани страни оказват натиск върху европейското законодателство, като настояват, че предложенията в сферата на авторското право са стъпка назад и ще имат негативни ефекти върху интернет като отворена платформа за свободно изразяване, достъп до информация и иновации. Ако ЕС действително планира да съживи своята икономика с по 415 млрд. евро годишно[3] чрез отпадане на „цифровите граници“ между държавите-членки и препятствия пред свободния обмен, то тогава последното нещо, от което би имал нужда, е още регулиране. Европейската комисия отчита тези рискове (видно от факта, че през последните няколко години предлага преразглеждане на множество регламенти и директиви, за да отговори на новите пазарни условия), но същевременно с това е повече от ясно, че националните, секторни, частни и бизнес стратегии за реакция спрямо новия цифров „дневен ред“ на света са различни и трудно примирими една с друга.

Ето защо всяка стъпка в посока сближаване на националните позиции по темите на единния пазар в ЕС е съществено важна. И вероятно Естонското председателство ще извърви част от решителния път към постигане на целите, които европейските институции съвместно си поставиха през този мандат (2014-2019). Но за добро или за лошо, европейският политически процес е устроен така, че да изисква приемственост, сътрудничество и постоянство от страните-членки. Затова Българското председателство ще трябва да продължи преговорния маратон по много от тези теми. То може да постави свой отпечатък върху част от тях – например инициативата за поетапно намаляване цените за роуминг за страните от Западните Балкани. България е и сред страните с най-бърз интернет достъп в света – конкурентно предимство, което може да бъде използвано за развитие на национална политика за цифровия сектор – за разлика от традиционните сектори, в които страната трудно би могла да бъде конкурентоспособна спрямо по-развитите европейски икономики, в новите, зараждащи се сектори България би могла да има по-сериозни шансове. Но наистина успешно и запомнящо се Българското председателство ще бъде само ако работи като ефективен и усърден „честен посредник“ и доведе до успешен завършек по-голяма част от законодателството в следващите решаващи месеци за единния европейски пазар.

 

Няколко от множеството статии по темата, напр. http://www.mediapool.bg/malkata-rakiya-na-ofitsialnite-sabitiya-za-evropredsedatelstvoto-shte-e-25-grama-news268168.html; http://www.segabg.com/article.php?id=868549; http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4530412/

 

[2]Politico, 9 May 2017, Influencers: Digital Single Market performance Worst on Copyright, Cross-Border Data. http://www.politico.eu/article/influencers-digital-single-market-performance-worst-on-copyright-cross-border-data/

 

[3]   По оценка на Европейската комисия – https://ec.europa.eu/commission/priorities/digital-single-market_en

 

 







Към всички новини













План за инвестици за ЕС
#investEU



TWEET to @ECinBulgaria